Казвам се Станислава. Жена, съпруга, майка, дъщеря — и на четиридесет и четири години все още тръгвам по същите пътеки на въпроса: какво се случва в нас, какво ни свързва и какво ни променя, откъде идват изборите, които правим без да се замислим, и колко от тях всъщност не са само наши. Отдавна ме привличат тихите, дълбоки движения на душата — семейните истории, които се предават без думи, невидимите нишки между поколенията.
От двадесет и пет години светът е моята професия — работя като туроператор и пътуването отдавна не е просто хоби, а начин на живот. Отначало заминавах, за да видя нови места. По-късно разбрах, че всяко заминаване е и връщане — към себе си. Непознати градове, лица, езици, случайни разговори с хора, които никога повече няма да срещна — всичко това оставяше следа не толкова навън, колкото вътре. С годините се научих да се вслушвам в онова, с което се прибирам: кое ме е трогнало, кое ме е разколебало, кое, макар и открито на хиляди километри от дома, се оказва до болка мое. Така любопитството към света бавно се превърна в нещо друго — в желание да разбирам човека, който го преживява. А после — и себе си в него.
През 2018 година това дълго търсене намери своя език. Завърших магистратура по обща психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски", последвана от четиригодишна специализация по гещалт психотерапия в Българския институт по гещалт терапия, двугодишно обучение по гещалт игрова терапия и обучение за родов терапевт в школата на Аида Марковска. В момента се обучавам за фасилитатор по Системни констелации. От 2021 година работя в собствена практика.
За мен терапията е пътуване — тихо, без предварително начертана карта, в което човек тръгва такъв, какъвто е в момента, с всичко, което носи: чувства, колебания, желания, въпроси, за които още няма думи. Не бързам да ги изговоря вместо него, нито да посоча посоката. Моята роля виждам по-скоро като спътник в това пътуване — внимателен, любопитен, готов да върви в неговия ритъм, докато самият той открие своя път.
Понякога първата крачка не е напред, а навътре — да спрем за миг там, където сме, и да чуем себе си малко по-ясно.
