Понякога думите не достигат до онова, което преживяваме. Можем подробно да разкажем за трудността си и все пак да усещаме, че нещо важно остава неизречено, свито някъде между изреченията. В такива моменти образът, движението, проективната карта или работата с глина предлагат друг път — не заобиколен, а по-пряк — да се приближим до себе си.
Вайълет Оукландър разработва своя модел на гещалт игрова терапия предимно за работа с деца и юноши, съчетавайки принципите на гещалт терапията с играта, въображението и творческото изразяване. В работата с възрастни тези средства не изчезват — те просто намират нова форма, адаптирана с внимание към индивидуалните потребности и готовността на всеки човек, който идва в кабинета.
Като възрастни често сме свикнали да обясняваме, да се контролираме, да търсим правилния отговор. По-рядко си позволяваме просто да опитаме нещо, без предварително да знаем какво ще се получи. Играта в терапията връща именно това право — на любопитство, на спонтанност, на несигурност без да е грешка. Можеш да дадеш цвят на чувство, да оформиш образ на свое колебание, да изследваш чрез предмети как преживяваш дадена връзка. Важен е не резултатът, а личният смисъл на онова, което се появява по пътя.
Разговорът остава основата на срещата — играта не го заменя, тя му отваря врата. Според темата, която носиш, мога да предложа рисуване, работа с глина, колаж, образи, въображение или движение. Ако например ти е трудно да облечеш напрежението си в думи, можеш да опиташ да му дадеш форма — а после заедно да го погледнем: какво забелязваш в него, какво чувстваш, когато застанеш пред него отстрани, какво означава то за теб. От създадения образ бавно се връщаме към конкретното ти преживяване — и към живота извън тези стени. Твоите асоциации водят целия процес; рисунката или предметът не се тълкуват по готов речник от символи и никога не служат за поставяне на диагноза — те остават твои, само твои.
Не са нужни художествени умения. Можеш да започнеш с една линия, едно петно цвят, съвсем проста форма. Няма оценка, няма очакване да се получи нещо „хубаво" — само пространство да опиташ. Всяко упражнение е покана, не задача, и я обсъждаме заедно — можеш да я приемеш, да я промениш по свой начин или просто да останем в думите, ако така ти е по-удобно.
Работата е насочена към по-ясно разпознаване и изразяване на чувствата, осъзнаване на телесните усещания, укрепване на връзката със собствените потребности. Творческите средства често отварят врата и към по-трудни теми — вътрешни противоречия, самокритичност, лични граници, начините, по които търсим или отбягваме подкрепа. В своята практика включвам тези възможности, когато са подходящи за човека и за темата пред нас, с еднакво внимание както към желанието да опиташ, така и към колебанието, ако то присъства.
Понякога една проста следа върху листа е начало на важен разговор. От нея тръгваме към онова, което има нужда да бъде изречено — и чуто.
